Със сигурност сте гледали клипчета, в които американците показват, че не са от една от най-умните нации в света.
Това, което ще видите няма за цел да потвърди това – напротив, по-скоро да покаже, че българчетата, макар и затлъстели и бедни, се хранят по-добре от американчетата.
И фактите говорят сами – непрекъснато ни заливат с информация колко дебели са децата ни, как ядат fast food, как в училищните столове им предлагат мазните банички и хамбургери, но със сигурност всеки би потвърдил, че едно българско дете знае как изглежда домат.
Ако ви се струва странно – то американчетата се оказва, че не знаят.
Доказва го известният готвач Джеймс Оливър. Англичанинът, освен че готви добре и води телевизионни предавания, се е заел с една доста трудна задача - "Кулинарна революция", (както се казва и предаването му, излъчвано и у нас по кулинарна телевизия).
Та, Оливър решава да образова децата какво ядат. Провокиран от ниското качество на храната в училищните столове, той отива в училищата, за да информира и мотивира децата и работещите в кухнята да избират здравословната храна вместо вредните полуфабрикати, които учениците често консумират.
Прави това, освен в страната си, но и в САЩ, където е всеизвестно, че населението е затлъстяло.
И остава шокиран, (както и ние), в рамките на наглед елементарен урок за зеленчуците. Показвайки на 6-годишните американчета домат, както може да видите във видеото, получава отговори, които ни най-малко е очаквал.
Децата не знаят как изглеждат доматите и какво всъщност са доматите – не могат да го разпознаят. Цял клас стои и гледа учудено при вида на различните зеленчуци. Доматът за тях е картоф, но пък всички знаят какво е кетчуп, въпреки че си нямат и идея, че именно от доматите се прави кетчуп.
За патладжана, цвеклото или карфиола въобще и дума не може да става. Но може би, най-потресаващото е, че малчуганите не могат да разпознаят картоф, а без проблем определят пържените картофи при вида им. Но явно никога не са виждали откъде идват пържените картофи и родителите им явно не пържат картофи вкъщи.
Без да сме пристрастни, сме убедени, че ако подобен експеримент се направи в българско училище, отговорите ще са различни. Най-малкото, защото всички си спомняме песничката, с която ни обучаваха още от съвсем малки - "Зеленчуци, който не яде..."