Ученички удушили от завист съученичката си Маги

“Момичетата искат да забравят, че са били в затвора за нещо лошо, искат да правят вече само добрини”, казва приятелка на Мария Дръндарова и Антония Матева . Двете бяха осъдени за убийството на 14-годишната си съученичка Маргарита Гергененова от Пловдив . Те изтърпяха наказанието си и се опитват да заживеят отначало.
Преди смъртта на Маги както тя, така и Мария и Антония са седмокласнички в училище “Братя Миладинови” в квартал “Кючук Париж”. Годината е 2004-та. Момичетата дружат и си споделят тайни до момента, в който Антония и Мария започват да странят от Маргарита. Причината - “дразнела ги, била много по-красива”. Натрупаната завист ескалира на 5 март 2004 г.
В този ден Антония и Мария не отиват на училище. Канят Маги, както я наричат всички, да гледат видео в дома на Антония. Тя отива в апартамента на ул. “Кукуш” в кв. “Кючук Париж”... откъдето не си тръгва никога.

Труп на тавана

Ученичката е удушена , а трупът  - скрит на тавана на панелния блок.
Три дни по-късно полицията разкрива убийството , а двете ученички са задържани. Започва процес в окръжния съд в Пловдив. Мария е осъдена на 9 г. затвор , а Антония - на 8 г. Двете обжалват наказанията си. На следващите две инстанции - Апелативен и Върховен касационен съд, наказанията им са намалени. Мария е с присъда от 7 години и половина, а Антония получава 6 години и 6 месеца. Излизат предсрочно година по-рано от Сливенския затвор заради примерно поведение и трудова дейност зад решетките.
“Наказанието няма да върне убитото момиче, нито вашия разбит живот. Но трябва да има някаква житейска справедливост”, казва след прочитането на присъдите на почернените родители Сотир Цацаров , тогава шеф на окръжния съд в Пловдив. Сега близките определят трагедията като нещо, което се е случило отдавна и са го извършили две деца. Не искат да се връщат в миналото.
На 5 март 2004 г. майката на Маги Цветана изпраща дъщеря си на училище и повече не я вижда жива. Какво се е случило? По обяд трите приятелки се събрали в хола на апартамента на семейството на Антония. Седели по фотьойлите, гледали телевизия. Антония и Мария излезли на терасата. Като ги видяла, Маги блъснала вратата зад тях. Двете се ядосали. И без друго Маги ги дразнела. Била по-красива, по-общителна. Момчетата й обръщали внимание.
“Ядосах се и като видях как рамката затисна опашката на котката. Започнах да блъскам да отвори заради животинчето, което намерих в гората през лятото. Маги се смееше, не искаше да отвори”, разказва пред съда Антония.
След минута момичето пуснало приятелките си в хола. Двете били бесни. Седнали край ниската масичка в хола и започнали да се карат. Изведнъж Мария станала. Минала зад Маги и  рекла: “Ще ти покажа една хватка от каратето.” Хванала момичето за врата и започнала да я души. В този миг Антония я ударила с бухалка . Двете я съборили на земята и започнали да натискат една през друга гърлото . “Какво правите? Вие луди ли сте? Ще ме убиете. Оставете ме, искам да живея, да се върна при мама”, молела се Маги.
“Докато я стискахме за шията, се уморявахме, сменяхме си ръцете. Не я гледахме постоянно в лицето. Тя драскаше и скубеше, повърна и изцапа косата на Мария. После притихна, спря да се съпротивлява”, признала Антония.
Когато разбрали, че Маги вече е мъртва , двете започнали да се чудят как да се освободят от трупа. В този момент на вратата се позвънило. Търсела ги съученичката им Милена. “Не скрихме, че сме убили Маги. Когато Милена разбра, се уплаши и си тръгна”, разказва пред съда Антония.

Нямали време за губене. Идвал краят на работния ден и родителите на Антония щели да се приберат. Завлекли тялото на Маги в детската стая. “Чудехме се какво да правим с трупа, мислехме да го изгорим”, признава пред съда Мария. Двете съблекли дрехите на мъртвото момиче - дънки, риза и яке. Оставили го по бикини и го увили в чаршаф. Покрили лицето му с кърпа, за да не го гледат. После прибрали пръстените на Маги, синджирчето с кръстче и мобилния  телефон. В кухнята открили бутилка с коресилин, с който смятали да залеят трупа. Хванали тялото от двете страни и го качили на тавана на осеметажния панелен блок. Оставили го между чували, дъски и боклуци. После се върнали в апартамента и прибрали дрехите на Маги в чанта. Мислели да ги обличат в бъдеще.
На по бира след убийство
“Подредихме вкъщи, облякохме се и излязохме на кафе”, разказва Антония. Преди това отишли в магазин на бул. “Руски”, където продали мобилния телефон на Маги за 20 лв. С парите си купили кроасани и седнали в кафене. Там била и Милена. “Пихме бира. Антония беше спокойна, а Мария се смееше без причина”, спомня си съученичката им Милена.
На 6 март майката на Маги - Цветана, се обадила на Антония и Мария. “Тя отиде с братовчед си Димитър на Главната улица, не сме я виждали”, излъгали момичетата. Но в тайната посветили друга своя приятелка - Киса. Дори я завели да види трупа на тавана. Тя погледнала чаршафа и избягала, а те я предупредили да мълчи, за да няма лоши последствия за нея.
“Показаха ми хватката, с която обезвредили Маги. Бяха весели, все едно не е станало нищо. Видях отпечатъците от ноктите на Маги по техните лица. Уплаших се, избягах и викнах мама през нощта да спи при мен”, признава Киса. На 8 март полицията открива трупа на Маргарита. Антония и Мария са задържани.
Започва разследване, в което двете дават различни версии. Оправдават се, прехвърлят си вината. Мария дори твърди, че докато Антония душила Маги, тя отишла да се измие в банята. Като се върнала, Маги вече била мъртва. “Ние така си говорихме - ще я убия, ще я убия, но без да го мислим”, обясняват на делото двете момичета. После правят самопризнания.
Според съда доказателствата са категорични - те са удушили Маргарита.
“Вината за смъртта на Маги е изцяло на Антония и Мария. Не бива да се обвинява обществото, че не ги е възпитало. Наказанието е лично”, казва по време на процеса Петър Петров, дядо на Маги.
Психолозите определят Мария като дете с висока интелигентност. Тиха и затворена, не общувала със съучениците си. Била студена и пресметлива.
Антония пък била по-емоционална. Чрез агресията прикривала комплекси. Имала влошени междуличностни отношения и стремеж за самодоказване. Приемала агресията като начин за справяне със ситуации, липсвал  по-добър модел за подражание.
В затвора Мария и Антония бродират, играят в театъра, ходят на училище и садят цветя в градината. Съжаляват. “Много се разкайвам. Когато изляза на свобода, всичко ще е различно. Прочетох “Дон Кихот”. Чак сега проумявам колко е хубава свободата. Човек винаги трябва да се цели в рогчето на Луната, да бъде сред звездите”, споделя в писмо до родителите си Мария. “Дълго мислех, че е сън, но ако можех да върна времето назад, не бих го направила", откровена е Антония.

Тя и Мария завършват училище в Сливенския затвор. Прочели “Приказки от 1001 нощ”, енциклопедии, научили се да плетат, да шият и да рисуват. Двете излизат от затвора през декември 2009 г. Сега работят. Според мълвата - в чужбина. Зад граница замина и майката на Маги Цветана.