За какво е нощта с Ивайло Герасков и Милена Живкова

"За какво е нощта" е от онези притихнали представления за камерна сцена, за които няма да се вдигне толкова шум, колкото за Хамлет и безумния въпрос "Защо е гол". Премиерният спектакъл с Ивайло Герасков и Милена Живкова в театър "София" обаче наистина предлага голота. И то най-ценната - не като поза и скандал, а като оголване на всички напрежения, нерешими въпроси, болка и топлина, които се срещат в най-неясната от всички думи: любов.

Двамата актьори и режисьорът Николай Поляков овеществяват достойно и красиво текста на Майкъл Уелър (сценарист на "Коса" и прочул се още с първата си пиеса "Лунните деца"). Героите им се срещат 10 години след като са приключили кратка и бурна връзка. И в двамата се таи чувството за грешка, за недовършеност, за това, че провалът в животите им има много общо с това, че не са останали заедно. Те са предпазливи, уплашени, воюват така, както героите на Стриндберг: ожесточено и отчуждено. Но в момента, в който осъзнаят грешките си и изживеят истериите си, проумяват, че единственият възможен път е този, да започнат всичко отначало. Въпреки семейства им, въпреки децата, въпреки привидното очакване, че ще се срещнат само за една нощ и после животът отново ще ги впрегне в добре познатите коловози. От размяна на делничен език пиесата бавно и красиво настъпва към чистата поезия. Например с реплики като: "Аз ще умра една минута след теб. За да не те оставя никога сам и да не ми липсваш дълго след като те няма."

В известен смисъл "За какво е нощта" е направо поучителен спектакъл и спокойно може да се използва като рецепта за щастие в обичането. Припознаването в героите е неизбежно: и двамата правят грешките, през които всеки преминава. Най-вече тази, да заложат на сигурно и да се разделят, решавайки, че страстта е мимолетна и до време. Пиесата е и за отмъщението на сърцето, когато остане пренебрегнато. Както и за шанса все пак да го последваш, дори когато изглежда, че е късно.