Теодора Духовникова и Калин Врачански в Гарванът

„ Гарванът “ е за болезнената зависимост между брат и сестра

Пиесата „Гарванът“ на дебютантката Калина Попянева дочака своята щастлива реализация на сцената на Театър 199, след като преди повече от две години спечели поредното издание на организирания от него драматургичен конкурс на името на голямата Славка Славова.

Режисьор на новия спектакъл е Бина Харалампиева, а харизматичните актьори Теодора Духовникова и Калин Врачански дават плът и дух на героите в мрачния психотрилър с уклон към мелодрама.

По някаква странна случайност казусът в пиесата доста напомня на този от друга творба, класирана втора в първото издание на същия конкурс. Става дума за сиамските близнаци от „Паякът“ на Йордан Славейков и Димитър Димитров - заглавие, което отдавна е хит в столичния афиш.

В „Гарванът“ на Попянева обаче не физическа свързаност, а травма от миналото прави брата на инвалидна количка и неговата сестра счетоводителка болезнено и неразбиваемо зависими взаимно. В техните отношения на любов-омраза се намесват чувството за вина, страхът от възможната загуба на другия, опитът за пълно обсебване на неговия ден и неговата нощ, играта с чуждите страхове и манипулациите, целящи тоталното подчинение на единствения близък човек.

Като на детската люлка, изиграла някога фатална роля в живота им, ту единият взема надмощие над другия, ту обратно, и всеки е осъден да влачи своето почти затворническо битие, доминирано от умора и самота. И все пак взаимната грижа и простичката радост да си жив надделяват - сякаш зрънце светлинка на перваза, на който гарванът каца заедно с лошите предчувствия. Бурен рокендрол на аплодисментите в края ни подсеща, че поне в този случай тъжната съдба на двама красиви млади хора е само театър.

Теодора Духовникова е завладяваща, силна и нюансирана като потиснатото момиче, отдадено на властния си брат, Калин Врачански пък не само за пореден път е убедителен в ролята на мрачен романтик, но се проявява и като същински акробат, докато обяздва халките, шведската стена и всевъзможните гимнастически предизвикателства в „съня“ на своя герой. Стилната сценография е на Петя Стойкова, музиката - на Мартин Каров.