Хората имат способност да предчувстват бъдещето без подсказване отвън

Случвало ли ви се е да си помислите за някого и в същото време същият този човек да се появи? Въз основа на опити, проведени от 26 изследователи и публикувани през 1978–2010 г. по всички страни по света, учените от Северозападния университет на САЩ са стигнали до заключението, че хората имат способността да предчувстват бъдещето дори без подсказване отвън, пише megavselena.com.

Учените признават, че в много случаи нашето подсъзнание знае повече от активното ни съзнание. Например физиологичните фактори свидетелстват за това, че признаците, предшестващи емоционалната възбуда – такива като ускорен пулс или разширени зеници, се наблюдават дълго преди да усетим самата възбуда.

„Беше неясно може ли човек да предвижда важни бъдещи събития без външно подсказване – отбелязва ръководителят на изследването д-р Джулия Мосбридж от Северозападния университет в Чикаго. – Резултатите от нашите изследвания показват, че ако съсредоточим вниманието вътре в тялото си, ще успеем да уловим и разберем измененията, произтичащи няколко секунди преди самото събитие.”

Според Мосбридж някои наричат това явление предчувствие. Но тя и други изследователи не са сигурни, че хората наистина могат да предчувстват бъдещето. „Предпочитам да наричам това „необичайна предшестваща активност – пояснява тя. – Явлението се смята за необичайно от някои изследователи, ако то не може да се обясни с биологичните ни познания.”

Тялото реагира по свой начин

Когато нещо ни вълнува, дразни или предизвиква чувство на страх, страдат не само мислите ни, но и тялото, което е способно да реагира по определен начин. Кожата временно придобива повишена електрическа проводимост, засилва се сърцебиенето, разширяват се зениците и в съответствие с това реагира мозъкът. Така посредством наблюденията на физиологическите реакции може да се определи как един или друг дразнител влияе на емоциите ни.

В последните години някои изследователи са се занимавали с изучаването на физиологичните реакции на организма. Опитите са провеждани няколко секунди преди виждането или чуването на дразнителя и няколко секунди след това. Когато дразнителят бил забелязан или чут, реакцията на организма вече ставала по-отчетлива и ясна, но няколко секунди преди появата на дразнителя физиологичната система реагирала на него.

Изследванията, проведени и анализирани от Мосбридж и колегите й, били съсредоточени върху проверка на електрическата проводимост на кожата, промяната на пулса и разширяването на зениците и върху изучаване на мозъчната дейност с използване на енцефалография.

Реагираме на картината, преди компютърът да я покаже

В процеса на експеримент, проведен през 2005 година, д-р Едуин Мей пуснал на 50 доброволци звукови сигнали в определена последователност. След пауза компютърът пускал на участниците определен звук за 40 секунди, а в други случаи, избрани от компютъра на случаен принцип, след паузата не се възпроизвеждал никакъв звук.

Д-р Мей проверявал нивото на електропроводимост на кожата 3,5 секунди преди появата на звука или на тишината и в продължение на няколко секунди след това. Когато свършвала временната пауза, в момента на появата на звука, или обратно – в момента на неговото отсъствие, уредите фиксирали съществена разлика в емоционалната реакция, тоест в нивото на електрическата проводимост на кожата.

През 1996-2000 г. д-р Дин Радин провел серия от четири изследвания, в процеса на които в определена последователност показвал на участниците картини в продължение на 1-3 секунди след паузата. Част от показаните картини предизвиквали емоционална реакция, а друга част – не. Той проверил степента на проводимост на кожата секунда преди показването на картината и секунда след нейния край.

В четирите проведени изследвания взели участие 133 души. Уредите фиксирали по-силна емоционална реакция секунда преди показването на вълнуваща картина в сравнение с реакцията на отпускаща картина. В допълнение д-р Радин открил, че колкото по-голяма емоционална реакция предизвиква показаната картина, толкова по-висока е степента на кожната проводимост преди нейното показване. Макар че нито участникът в изследването, нито самият изследователи знаели каква картина ще покаже компютърът след секунда, кожата на участника в изследването реагирала в съответствие с картината, която идвала след няколко секунди.

През 2007 г. Ева Лобах от Амстердамския университет и д-р Радин провели изследване на работата на мозъка, в частност в участъка, отговарящ за зрението. Участникът в експеримента в следващия миг виждал проблясък светлина в продължение на четвърт секунда, или обратно – нямало такъв проблясък. В изследването взели участие 20 души, всеки от които преминал през определена последователност от кратки паузи, а след това компютърът или му показвал проблясък на светлина, или не.

В този случай с помощта на енцефалография била проверявана електрическата проводимост на кожата няколко секунди преди проблясъка и веднага след неговото показване (или непоказване).

Енцефалограмата показала, че участникът в изследването се намирал в голямо напрегнато очакване секунда преди проблясъка, отколкото в ситуациите, когато проблясък изобщо нямало. Интересно е да се отбележи, че това изследване, подобно на някои от проведените от Мосбридж и колегите й, показало, че подобна реакция е по-силна при жените. Преди дразнителят да започне да действа, реакцията на жените е много по-силна от тази на мъжете.

Обикновено явление, невидимо с невъоръжено око

Въз основа на 26-те проведени експеримента изследователите са направили извод, че това явление носи общ характер. Независимо че проявлението му е по-слабо в сравнение с емоционалната реакция на самия дразнител, изследователите твърдят, че това явление съществува и винаги се наблюдава в подобни обстоятелства.

„Свикнали сме с това, че причината винаги предшества следствието – отбелязват учените. – Прието е да се смята, че физиологичната реакция не може да се появи преди нейната причина, затова и не се провеждат подобни експерименти.” Но експертите твърдят, че това явление съществува.

Трябва да отбележим, че изследователите дори не се опитват да обяснят по какъв начин нашето подсъзнание знае предварително ще се появили ли дразнител, или не, но тези опити може да се повторят и да се получат същите резултати. А значи има надежда, че някога ще се намери обяснение на необикновеното явление.

„Причините на тези необичайни действия без съмнение са свързани с естествени физически процеси, а не със свръхестествени сили. Остава само да ги открием”, отбелязват изследователите.