Тестовете за интелигентност не отразяват, колко сме умни наистина

Вече повече от век коефициентът на интелигентност (IQ) се използва за измерване на това колко умни са хората, а МЕНСА - обществото на интелектуалния елит, дори използва теста за пресяване на кандидатите си.

Сега обаче скалата бива отхвърлена като "мит" от страна на учени, които открили, че нашата интелигентност може да бъде определена само чрез комбиниране на резултати от поне 3 теста, пише "Телеграф".

Различните връзки в мозъка се използват за различни мисловни процеси, което означава, че за измерване на интелигентността са необходими отделни тестове за краткосрочната памет, разсъждаването и вербалните умения.

Новото сензационно проучване се базира на резултати от онлайн тест за интелигентност, публикуван от Daily Telegraph и New Scientist преди 2 години, който е бил направен от 100 000 респонденти.

"Когато става въпрос за най-сложния познат обект - човешкия мозък, идеята, че има само един начин, по който той може да бъде измерен, трябваше да е грешна.

Всички познаваме хора, чиято слаба страна са разсъжденията, но имат феноменална памет; или такива с фантастични речеви умения, но с проблем с разсъждаването. Примери много. Веднъж и завинаги можем да кажем, че няма само един метод за измерване, като например IQ тестът, който да обхване всички видове човешка интелигентност", заявява д-р Роджър Хайфилд, един от съставителите на онлайн теста.

Самото допитване включвало 12 когнитивни теста за памет, разсъждение, внимание и планиране, както и попълване на детайли за начина на живот и миналото на всеки от респондентите.

Имайки предвид целия диапазон от когнитивни способности, които били изследвани, експертите открили, че различните степени на успеваемост могат да се обяснят само чрез комбинирането на поне 3 типа интелигентност.

Учените сканирали мозъците на 16 доброволци, докато те правели теста, и забелязали, че трите ключови типа интелигентност - краткосрочна памет, разсъждаване и вербални умения, били свързани с три различни връзки в мозъка.

Експертите също така забелязали, че игрите за "тренировка на мозъка", всъщност не оказват никакъв ефект при цялостното представяне.

Хора обаче, които редовно играели на видео игри, постигнали по-високи резултати на тестовете за разсъждаване и краткосрочна памет, докато пушачите и по-тревожните по природа хора имали по-големи проблеми по показателя краткосрочна памет.