Неуморна е голямата Стоянка Мутафова . След като мина през Русе и Разград миналата седмица, снощи тя танцува кан-кан в Балчик. Месец след рождения си ден госпожа Стихийно бедствие го отпразнува отново с почитателите си в Белия град. Гениалната фурия се въплъти в ролята на генералшата Сиен в пиесата "Палавите вдовици" и спечели нестихващи овации с вдъхновяващото си представление. Нейни партньори в комедията на Азис Несин бяха Златина Дончева и Николай Атанасов - Шуши, който е и режисьор на постановката. Повече от час зрителите в препълнената зала се смяха на глас на забавните ситуации, в които попадат героите на сцената. Бурни аплодисменти възнаградиха не само великолепния артистизъм, но и завидните танцови умения на актьорите.
Сюжетът на пиесата разказва за две възрастни жени - вдовици, съседки и най-близки приятелки, които живеят в стара къща. Техният живот е изпълнен със самота, скука, монотонност, еднообразие и избледнели от времето спомени. Но и най-вече с превърнали се в действителност илюзии, фантазии, измислици и невинни лъжи, които правят живота им по-интересен и пълен. С течение на годините телата остаряват и грохват, но законите на биологията остават безсилни пред женската природа, пред неукротимия дух и жаждата за приключения, за интересни и вълнуващи срещи. Природата е безсилна пред генетично заложеното у истинската жена желание да е жива не само тялом. "Възрастната жена е чисто и просто една дама, която по отношение на другите, по-младите, има повече опит, за да не старее", казва великата Мерлене Дитрих и е напълно точна. Нима този сюжет в най-голяма степен не се отнася, както в житейски, така и в артистичен план и към двете талантливи дами, които се превъплъщават в героините си?
С образа на малкия човек, беден и невзрачен, Николай Атанасов пък талантливо доказва тезата, че у всеки мъж, колкото и голям смотаняк и мухльо да е той, се крият Генерал и Дон Жуан.
Преди три години Стоянка Мутафова и колегите й летяха дори до Лондон и играха "Палавите вдовици" на сцената на "Филбийч хол".