Пророчествата на Нострадамус: Голямо зло ще дойде от Дунав

Емил Джасим е завършил Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ и история в Софийски университет. След като се дипломира, се завръща в НГДЕК, за да преподава История на християнската култура. И в момента Емил е учител по история. Професията съчетава с отговорностите на програмен директор на Център за образователни инициативи.

Тази събота той ще е гост на единственото научнопопулярно предаване в българския ефир - "Големите загадки" по bTV. Епизодът с водещ Башар Рахал ще нищи мистериите около пророчествата от древността до наши дни и феномените Ванга и Вера Кочовска. Емил ще разкрие малко познати факти за пророчества още от Стария завет, тайните на Нострадамус и Делфийския оракул.

Дни преди да се излъчи епизодът тази събота от 18 часа по bTV, Джасим надигна завесата за тези мистериозни тайни единствено пред вестник "ШОУ".

- Емиле, какви феномени са Ванга и Вера Кочовска?
- Като историк мога да говоря повече за разликата между пророк и провидец, отколкото за тях. Т. нар. пророк е този, който говори с думите на Бога, един вид ретранслатор; докато провидеца (или ясновидеца както още го наричат) е този, който може да вижда в бъдещето, който може да предсказва дадени събития. А понякога двете неща се смесват, какъвто е случаят с пророците Данаил и Йезекил.

- Как се съвместява религията и ясновидството? Православната църква категорично отрече двете ясновидки и дори ги заклейми.
- Авраамическите религии (християнство, ислям и юдеизма) категорично не приемат наличието на подобни хора и дейности. Исус Христос е признат като пръв екзорсист – той пръв гони зли духове отнякъде и съответно свещениците наследяват тази негова дарба. Но ясновидството е абсолютно неприемливо и за трите големи религии. В една от последните сури на Корана например се казва: “Да ни пази Господ от духащите по възлите”, т.е. от магьосниците. Във всички случаи провиждащите хора са възприемани като магьосници, освен ако изрично не е упоменато, че те говорят от името на Бога. Приема се, че подобен тип хора може и да имат някакви сили, но те в никакъв случай

не са добри

- По какво се разбира дали някой говори от името на Бога?
- Обикновено тези, които действително го правят, вършат и чудеса. Всяка една от Авраамическите религии ни казва, че винаги и задължително тези хора вършат чудеса. В Исляма броят на пророците е 124 000, но големите пророци са 7. Традицията е приела, че по време на историческото развитие Бог е проговарял през 124 000 усти. Огромен е броят на пророците и в юдаизма, и в християнството. Те слагат акценти само върху най-важните, но са отбелязали в писмената традиция всички. Ако пророкът ретранслира Божията воля, тогава всичко е добре. Разбира се, и тогава ще има много хора, които няма да повярват, защото никой не е пророк в собствената си страна.

- Има много свидетелства за различни пророчества и при езичниците?
- Много добър пример, особено ако говорим за близък до нас регион, е пророчицата Пития в Делфи, оракулът на Аполон. Но там имат съвсем друго отношение към предсказанията. Пития не е един конкретен човек, а все едно е името на нейната длъжност. Това е жена в Делфи, която отговаря на въпросите на тези, които са дошли да се допитат – от пратеници на цели градове-държави, до допитвания от обикновени хора. Пития никога не дава еднозначен отговор, обикновено има поне две значения и много хора са го тълкували грешно.

- В по-новата история на човечеството май най-близък пример до това пророкуване е Нострадамус...
- Неговите пророчества вълнуват хората, но те не само не са еднозначни, а и много често са прочитани грешно. Той е написал: “От недрата на Европа ще дойде голямо зло, ще дойде от Хистер”. Много хора веднага го свързват с Втората световна война и смятат, че става дума за Хитлер. Всъщност тълкувателите пропускат простичкия факт, че

Хистер е средновековното име на Дунав!

- Има ли безспорни доказателства за феномени, които могат да виждат бъдещето?
- Безспорни – по-скоро не. Много хора могат да предсказват някакви неща, които се случват с дадено общество, на базата на някакъв опит или статистики. Други могат да предвиждат дадено развитие, а в съвременния свят е много лесно да се прави това. В такъв смисъл едва ли някой би могъл да е категоричен, че предвиждането на нещо се дължи на свръхестествени способности или на добра аналитична мисъл.