Музеят в Балчик представя артефакти за богиня Кибела

Повечето от артефактите, намерени в храма на богиня Кибела в Балчик , ще бъдат реставрирани и консервирани до края на тази година, съобщи директорът на Историческия музей Радостина Енчева, цитирана от Balchik.com.

44 хиляди долара се усвояват от Американския научен център в София, чрез който е осигурен специален гранд за реставрация и експозиция на каменни архитектурни детайли и артефакти от храма на понтийската майка на боговете в гръцката колония Дионисополис.
Договорът, сключен през октомври, ще се изпълнява в продължение на година. Сред находките, които посетителите ще могат да видят в нов интериор, са фронтонът с бог Хелиос, фризове с букрании (декоративни елементи с формата на череп или глава на бик), пейки, както и различни надписи от ІІІ век преди Христа до ІІІ-ІV век след Христа - периодът, през който се предполага, че храмът е бил обитаван. Преди време с общински средства бяха реставрирани около 200 монети, открити на мястото на изкопа. Всички движими паметници са в музея.

До лятото на 2013 г. те ще бъдат подобаващо експонирани. За помещенията ще бъдат монтирани нови климатици, осветление и витрини. Чрез одобрения проект предстои да излезе книга за храма на Кибела на български и английски език. След реконструкцията на старата мелница край морето, сe предвижда част от експонатите да бъдат показани и там.

През април 2007 г. храмът на Кибела бе намерен в приморската част на града при изкоп за частен строеж до стария пазар. Държавата не намери начин да отчужди терена. Така след повече от пет години е налице проект за частен музей, в който да се ситуира архитектурната част на древния храм. А през това време съхранената под земята столетия наред бяла зидария се компрометира от атмосферните условия. С известно закъснение от Министерство на културата бяха осигурени средства за дървен навес, който да пази ценната находка. Там стоят големият жертвеник и купела, зидовете на храма.

Изследователите казват, че това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в древния Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм. След земетресението в средата на VІ в. храмът е бил затрупан вероятно от големи приливни вълни.