Можем ли да се предпазим от манипулатори

Ние носим отчасти отговорността за това, че см е манипулирани. Неспособността ни на точна оценка и нашата нужда от одобрението на другите, за да сме доволни и щастливи, са основните причини за наивността ни. Колкото сме по-пасивни, подчинени и загрижени за благосъстоянието на другите, толкова сме по-уязвими за манипулация. Но това не означава, че една утвърдена по принцип личност не може да попадне като неопитно зайче в капана на манипулатора.

За да разберем дали една личност ни манипулира, на първо време трябва да използваме списъка с 30-те характерни черти на манипулатора. Ако въпросната личност отговаря най-малко на 8 от изброените точки, това означава, че си имаме работа с манипулатор. Ако точките са 20 и повече, Внимание!

В контакт сме с опасна за нашето здраве и актуалната ни ситуация личност. Налага се да реагираме възможно най-бързо. Ако успеем да приемаме мисълта, че не можем да имаме идеални отношения с манипулатора и престанем да очакваме някаква чудодейна промяна в поведението му, ще станем безчувствени към това което той мисли или върши.

Междувременно, за да се предпазим трябва да се научим да контра-манипулираме т. е. във всеки един момент да се адаптираме към него.

Това е техника при която се научаваме да отговаряме така, че манипулаторът да си мисли, че ни е безразлично поведението му.

Тъй като точните думи не винаги ни идват на ум спонтанно, би било полезно да научим десетина изречения, които малко по-малко ще започнем да употребяваме автоматично всеки път, когато сме в контакт с такава личност – като “това е твое мнение, ” имаш право да мислиш така”, “щом ти го казваш”, “всички го казват така”, “всеки със своя вкус”, “на мен ми харесва”, “не е ли това най-важното”, “и така ми е добре”, и др.

Можем да очакваме резултат едва след няколко месеца общуване. Когато ни обвинява или напада за някакъв наш избор, не трябва да се оправдаваме, а просто да подчертаем, че това си е негово мнение, което не съвпада с нашето.

Необходимо е да изговаряме кратки изречения, да се изразяваме съвсем точно, да използваме поговорки, сентенции, да проявяваме чувство за хумор, да сме вежливи и усмихнати, да избягваме агресивното поведение, да не навлизаме в разговор, ако предварително знаем, че до никъде няма да доведе или ако смятаме, че той е унизителен за нас.

Накратко: да се държим като хора безразлични към манипулатора. За нас е по важно да сме по-рационални и по-малко подвластни на собствените ни емоции, които, да не забравяме, не са безобидни. Те причиняват невровегетативни (физиологични) реакции.

Дори и само една мисъл може да доведе до такива реакции (като изгубване на съня, храносмилателни проблеми, мигрени и др.), защото мозъкът не прави разлика между реалното и въображаемото. Нека се научим да казваме дипломатично “не”. Да уважаваме себе си, за да ни уважават и другите.

Тъй като един манипулатор не престава да бъде такъв, ако не следва психотерапия, нашата цел не е да се стремим да го променяме, а да намалим негативното му влиание върху нас, да се предпазим без непременно да късаме окончателно връзката си с него. Излишно е да се опитваме да го унищожаваме, да му насаждаме чувство за вина или ние самите да се представяме за жертва.

Спасението ни ще дойде от нашата собствена способност за адаптиране и твърдото ни убеждение никога да не се оставяме да бъдем манипулирани или тормозени от когото и да било.

Можем да определим 30 характерни черти на манипултора:

1. Кара другите да се чувстват виновни в името на семейството, приятелството, любовта, съзнателността в работата и др.

2. Не казва ясно исканията си, нуждите си, чувствата си и мнението си.

3. Прехвърля своята отговорност върху другите или се освобождава напълно от нея.

4. Често отговаря неясно.

5. Променя мнението си, поведението си, чувствата си, според хората и ситуациите си.

6. Изтъква логични причини за да маскира исканията си.

7. Кара другите да мислят, че трябва да са перфектни, че никога не трябва да променят мнението си, че трябва всичко да знаят и да отговарят незабавно на исканията и въпросите, отправени към тях.

8. Подлага на съмнение качествата компетенттността, характера на другите, критикува, без да изглежда, че е така, обяснява и хули.

9. Предава съобщенията си чрез други или посредници, телефонира или оставя бележки.

10. Всява раздор и подозрение, раздяла, за да царува по-добре и може да накара двойка партньори да се раздели.

11. Представя се за жертва, за да предизвика съжаление (преувеличена болест, “труден” антураж, претовареност в работа).

12. Не обръща внимание на отправените искания.

13. Използва моралните принципи на другите за да задоволява собствените си нужди (човечност, расизъм, “добра” или “лоша” майка…).

14. Заплашва по замаскиран начин или направо шантажира.

15. Напълно сменя темата на разговор.

16. Избягва разговори и професионални събирания.

17. Залага на незнанието на другите и ги кара да вярват в неговото превъзходство.

18. Лъже.

19. Проповядва фалшивото, за да узнае вярното, деформира и интерпретира.

20. Егоцентричен е.

21. Може да е ревнив дори да е роднина.

22. Не понася критиката и отрича очевидното.

23. Не се съобразява с правата, нуждите и желанията на другите.

24. Често използва последния момент, за да иска нещо, заповядва или да кара друг да направи нещо.

25. Речта му изглежда логична и свързана, докато постъпките му или начинът му на живот отговарят на обратната схема.

26. Използва ласкателството, за да ни се хареса, прави подаръци или изведнъж се показва много загрижен за нас.

27. Предизвиква неприятно усещане или усещане за ограничена свобода.

28. Ефикасен е, за да постига собствените си цели, но го прави в ущърб на другите.

29. Кара ни да правим неща, които по всяка вероятност не бихме направили по собствено желание.

30. Постоянно е обект на разговори между хора, които го познават, дори и да не присъства.

Човек може да стане манипулатор случайно.

Този тип поведение се обуславя като защитна система още в детството. Защитният механизъм на манипулатора е различен в смисъл, че той използва систематично манипулацията като средство за оцеляване и този механизъм с течение на времето става автоматичен.

Манипулаторът може да е 5-годишно дете, което дебне афективните пропуски на по-уязвимия от своите родители и му насажда чувство на вина. Детето манипулатор е често според самите родители особено интелигентно и най-вече хитро и получава това, което иска от тях, а те от своя страна са много очаровани или направо “уморени” от него.

Хубавото е, че манипулаторите не се срещат много често. Изчислено е, че ние се сближаваме средно с над 300 души в живота си, а манипулаторите сред тях са едва 2-3 -ма.

Тяхното влиание обаче върху нас може да ни причини сериозни психологични смущения.

Само времето и честотата на контактите ни с един манипулатор могат да ни позволят да го определим като такъв.

По голямата част от манипулаторите не осъзнават, че са такива.

Егоцентризмът на един манипулатор е толкова мощен, че е твърде възможно само този фактор да е достатъчен за да обясни липсата му на съзнание спрямо това, което другите чувстват.

Манипулаторите са несъмнено “енергийни вампири”. Те създават у нас чувство на вина, агресивност, раздразнителност, стрес, страх или тъга. Те влиаят до такава степен на настроението ни, че можем да изгубим съня си, да се разболеем, да изпаднем в депресия и дори да стигнем до мисълта за самоубииство.

Манипулаторът се стреми да контролира всичко и да постига целите си с цената на всичко.

Използва унизителни обидни думи. Убеден в привилигерования си статут, той надценява своята компетентност и качествата си, на които смята, че всички трябва да се възхищаваме.

Лъже, за да поддържа своите и нашите илюзии. В случай, че престане да ни интересува, той ни захвърля като използвана носна кърпичка. Така той остарява сам, след като е разтребил всички около себе си и след като е причинил прекалено много страдания на заобикалящите го.