Не ми пука и си признавам. Аз изневерих първа на Янов , моя първи съпруг и баща на децата ми. Това сподели Мира Радева , без да й мигне окото. Обстановката вкъщи беше станала нетърпима. Той имаше фирма и аз имах. Той не печелеше, аз печелех. Когато случайно успееше да донесе някакви пари вкъщи, казваше – АЗ донесох това на семейството. Когато спечелех аз някаква поръчка, думите му бяха – НИЕ направихме това за семейството.
Егото му беше ужасно, но в същото време беше мързелив и ме караше да приемам непрекъснато поръчки. Социологията е трудна работа. Работех до изнемога, а той все ме обвиняваше, че не нося достатъчно пари. Сам ми намираше все по-нови и нови поръчки, без да ме пита имам ли възможност да ги изпълня, мога ли да ги поема. Третираше ме като своя собственост, ескплоатираше ме като слугиня и негов роб. Прибираше, каквото съм спечелила и разпределяше бюджета.
Често чувах думи от рода на – не работиш достатъчно, можеше да вземеш повече,на този можеше да му смъкнеш по - голяма сума.На всичкото отгоре бях роб и в кухнята.Той не докосваше нищо, чакаше да се върна, много често късно и да започна да му приготвям храна. И ме тормозеше психологически. А нали знаете когато някого го натиснат много силно, той започва да се съпротивлява.
Веднъж ми падна пелена пред очите и отидох при мой колега. Направо в дома му отидох. Знаех, че ме харесва, имах желание да се почувствам жена, уважавана, глезена и обичана. Та отидох при него и се почувствах точно както искам. Разводът с господин Янов продължи точно две години. Той заведе срещу мен 13 дела. Представяте ли си – 13! Искаше да ми вземе всичко, сещаше са за всяка вещ, за всяка керемидка и се бореше да се докопа до всичко, което купувах с парите, които съм изкарала. Адски грозна постъпка беше. Буквално взимаше неща, които би трябвало да останат за децата ни.
След този развод доста време не можех да си върна вярата в мъжете и разбрах, че всеки от тях има поне две лица. И става страшно, ако покажат истинското си.