Миленита на Spirit Of Burgas

След силния пролетен старт из столичните клубове на Миленита и бандата й Funky Miracle , напълно естествено идва сезона на летните и фестивални сцени.

Заради доброто настроение, което струи от сцената на неин концерт, това лято ще можем да я видим в много градове из България – „под прикритието” на една от най-позитивната музика, която някога сте чували.

На 28.07.2013 Миленита ще бъде част и от „ НА ТЪМНО Freestyle ” сцената на Spirit Of Burgas . Къде можете да я видите на живо преди това и каква е разликата между снимачната площадка и сцената – вижте в интервюто по-долу.

***

- Здравей, Миленита. Днес си в Бургас, утре – във Варна за участие в най-атрактивния младежки фестивал FUNCITY 2013. Какво предстои след това?

- Да, тази вечер (05.07.2013) ще свирим в бургаския „Бар без име”. Не съм свирила там досега, но името ми харесва, защото и бездруго помня трудно имена. Даже на „Пия за Мария” обикновено забравям кои бяха – Зорница, София, Сибила, Невена...? И всеки път го пея за различни жени. На следващия ден сме във Варна за FUNCITY 2013.

SPIRIT of Burgas пък го очакват с голямо нетърпение момчетата от бандата, те много се зарадваха, че ще свирим там. Можете да ни откриете на „НА ТЪМНО Freestyle” сцената. Всъщност Бургас е по-любимият ми морски град, ако разбирате какво имам предвид, много обичам хората там, сега ще ги видим като публика имат ли здрави крака и гърла.

- Ако сравниш емоцията на сцената с тази на снимачната площадка или пък в звукозаписното студио – коя ти допада повече? С какво те зарежда сцената, феновете?

- Много е различно. Чувствам се много силна в студиото, понеже си падам контрол фрийк, поне за музика. На моменти даже малко се вманиачавам, цикля хиляди пъти едно и също парче, сменям му по сто пъти китарата, баса, а на барабаните колко цикля само! При това, понеже аз правя почти всичко със семпли, ще ви призная, че понякога слагам примерно четири различни вида каси, което в реалния живот, така да се каже, не би могло да се случи, освен ако барабанистът няма четири крака.На сцената е друго. Все още не мога да разпределя процентно колко от емоцията я създава групата и колко – самата публика. Но нещата са поне на половина. Винаги е трудно да свириш пред пасивна публика, иначе казано – мумии, които не помръдват. Случвало се е веднъж-два пъти на някакви по-снобарски места. Но като цяло българската публика е доста благодарна, винаги ти се радва.

- Всичките ти парчета са изключително купонджийски. За кого твориш всъщност? За да задоволиш вътрешната си потребност да пресъздадеш определени емоции или пък от необходимост да споделиш с всички част от позитивното си настроение?

- И двете. Но тези парчета, които чувате са по-скоро за хората. Имам много тъжни песни, инструментали, които никой не е чувал, тях май си ги правя само за мен.

А пък има една тъжна песен на Koop, казва се Island blues – e това е все едно цялата ми душа е събрана в четири минути и половина!

- Разкажи ни малко повече за групата си – доколкото разбрахме във Funky Miracle свирят 7 човека, което си е сериозно присъствие на сцената. По-различна ли изглежда българската музикална сцена с толкова внушителна банда „зад гърба” ти?

- Аз досега не съм пяла без банда, винаги е било с банда. Сингбек – това не го разбирам, като гол охлюв си. Да не говорим за плейбек – това вече е дъното. Аз съм на принципа, „може да е малко фалшиво, но поне е на живо”.

С Funky Miracle е ужасно приятно, супер свежи са, повече се хилим, отколкото свирим на репетициите, но накрая като излязат на лайфа само като ги погледне човек вече се ухилва. А като засвирят... Все пак те са от консерваторията, четат ноти и всичко, но това не пречи на лайфовете да става мноооого шумно. Даже един приятел ме пита: „И как става така, че уж спокойните ти и лежерни парчета се превръщат в дива пънкария?!”

- А какво да очакват от летните ти участия всички, които ще те видят за първи път на сцена?

- Да очакват и испански парчета, и английски, но засилено присъствие на весели български песни, които от живия брас стават още по-весели. „Пия за Мария”, „Да ти го начули”, „Водка”, а на „Вевеве, сеир, беге” интер