Мик Джагър предпочитал книгите, вместо жените

Вокалистът на „Стоунс” искал да взриви света с "Млад химик"

Като малък Мик Джагър имал ученически комплекс по химия, с който възнамерявал да взриви света.

Десетилетия по-късно, когато неговата група е сред легендите на рок музиката и продължава да прави рекордни печалби от турнета и продажби, по един или друг начин мечтата на малкия Мик може би се е сбъднала. В книгата си „Мик Джагър – бунтарят рицар” журналистът Кристофър Сандфорд описва певеца като агресивен, амбициозен, но в същото време консервативен човек, който подхожда към рок музиката като антрополог и изследва всичко в нея, за да открие как тя би могла да го направи богат. В замяна Джагър успя да промени света с музиката си и да повлияе на няколко поколения меломани със своите взривоопасни парчета.

Според Сандфорд славата, парите и сексът са основните двигатели на „Ролинг стоунс” в техните първи години и остават мотивация за Мик Джагър и по-късно. Докато все още е бедно момче от Англия, певецът мечтае за консуматорското общество на Америка и за парите, с които да си осигури повече женска компания. Дори когато вече има милиони, по време на концерт той се информира с точност за бройката на зрителите и за сумата, която тя ще му донесе. Според статия в „Гардиън” Мик Джагър е капиталистът, който успява да задържи „Ролинг стоунс” на крака през всичките тези години, въпреки че те достигат върха още през 60-те и оттогава просто залязват много бавно.

Преди 50 години Мик Джагър е бил искрен с феновете си, когато казал, че след десетилетие групата може и да я няма. Благодарение на уменията му да пести и доброто си обкръжение обаче рокаджията успява и до днес да печели милиони от старата си слава и няма намерение да се отказва. Въпреки че някога песента на „Ролинг стоунс” Satisfaction („Удоволствие”) беше възприемана като символ на движението против консуматорското общество, Джагър лицензира името на парчето и само от него групата се сдоби с 5 милиона долара.

Много неща в биографията на Мик и на „Ролинг стоунс” не са такива, каквито би им се искало на хипитата и свободомислещите рокаджии, които слушат музиката на бандата. Биографичната книга на Сандфорд описва Джагър не като бунтар, а по-скоро като консервативен човек, който обича изискания начин на живот на централен Лондон, живее във викторианска сграда със стари мебели. Дори неговата любов към секса си има своя лимит и през 60-те партньорките на Джагър споделят, че той предпочита да почете книга в леглото. Само няколко години по-рано той забранява на жени да пътуват с групата по концерти, защото те не биха имали друга работа по турнето освен да правят секс с музикантите, а жени за секс могат да се намерят във всеки град.

Въпреки доста необичайният поглед към живота на Мик, който представя Сандфорд в своята книга, той не пише за певеца негативно или със злоба. Просто личи, че авторът е пристрастен и застава на страната на другия титан от „Ролинг стоунс” – Кийт Ричардс, чийто образ за журналиста е далеч по-интригуващ със своята мистериозна интровертност и ексцентричност.

В „Мик Джагър – бунтарят-рицар” обаче животът на певеца е описан с множество детайли и висока достоверност, като авторът е цитирал десетки хора от близкото обкръжение на „Ролинг стоунс”. Научаваме за страстта на Джагър към баскетбола в тийнейджърските му години. Всъщност точно на игрището той показва тази енергия, която по-късно ще наелектризира тълпите по концертите му. Там той усъвършенства и движенията, които след това се превръщат в част от сценичната му хореография.

В училище Джагър бил прилежен, но не и блестящ и единственото място, където показвал ентусиазъм, било баскетболното игрище. Там обаче той демонстрирал своята енергия по доста агресивен начин – подскачал, ритал, тичал, но и често обиждал противниковите играчи. Още като дете често проявявал агресия и единствено майка му успявала да го успокои. Край нея той бил съвсем различен – изключително послушен и смирен.

Буйният нрав на Мик Джагър се е запазил и до днес, но заедно с него той е придобил и една уседналост и консервативност, които помагат на динозавъра на рока да премине и през най-тежките изпитания – проблемите с наркотиците, компроматите в пресата и скандалите с другите членове на „Ролинг стоунс”. Огненият Мик Джагър и също толкова нестандартният Кийт Ричардс успяват в името на музиката да съчетаят своите изключително различни характери и от тях се ражда едно звучене, което въпреки всички опити на критиците, и до днес остава неописуемо.

Камъните се търкалят вече 50 години

Тази година група „Ролинг стоунс” ("Търкалящите се камъни") отпразнува своя половинвековен юбилей. Точно преди 50 години бандата излиза за първия си концерт. Групата изчака почти до края на 2012 г., за да започне юбилейното си турне. То няма да е голямо и ще включва концерти във Великобритания и Америка. Освен това по случай годишнината бандата записа цели две нови песни - Doom and Gloom на Мик Джагър и One More Shot, написана от Кийт Ричардс.

Нюйоркският музей на модерното изкуство ще почете групата със специална изложба с техни снимки и клипове в края на ноември и началото на декември. У нас пък по случай 50-годишнината на групата изд. „Еднорог” пусна на пазара биографията на Мик Джагър от Кристофър Сандфорд.