Калин Терзийски: Влади Въргала оцеля след запой чисто гол във вана, пълна с лед

Калин Терзийски е един от най-успешните и четени български писатели. Точно преди една година - в навечерието на Коледа, в Брюксел тържествено му бе връчено и заслуженото международно отличие - Европейска награда за литература. По професия Кайо е лекар-психиатър, работил е в психиатричната клиника в Курило. Сега е на 42 години, но от 2001-а не практикува медицина заради осъзнатия преди време шанс чрез писането да се спаси от алкохолизма и дрогата, в чиито лапи попада. Успява. Вече е напълно преобразен след битката и победата над зависимостите. Професионален писател е, автор на романите: „Алкохол”, „Лудост” и ”Войник”, който преди броени дни излезе от печат. Написал е още шест сборника с разкази и три стихосбирки. Някои от книгите му се превеждат в чужбина. Терзийски е и бивш сценарист на култовите предавания „Ку-ку” и „Пълна лудница”.
Пред репортера на „ШОУ” той до болка откровено разкри детайли от битието си на творец и шокиращи факти от своето ъндърграунд минало в комбина с именити приятели - журналисти, писатели, поети, артисти...

- Калине, паричното изражение на престижната европейска награда за литература, която получи, е 5000 евро. Похарчи ли вече парите и за какво?
- Парите ги похарчих ей така, защото имам десет пръста с широки луфтове между тях. Но свърших и някои полезни неща. 3000 лева дадох на дъщеря ми Калина /б.а.- дъщеря от първия му брак, на 16 г./. Тия пари са и нещо като начален капитал за младостта. А жена ми /б.а. - втората му съпруга, с която живеят от 13 години – Ивана, е клиничен психолог в Курило/ с едни нейни си пари, които е събрала, и с част от парите от европейската награда си купихме, но главно за нейно ползване, кола. Това ни е „служебният” транспорт до лудницата всеки ден. Дава на държавата нещо като зестра по едно 60-70 километра ежедневно на собствени разноски. Така че аз инвестирах в държавата с европейската си награда.

- Попитах те за парите не заради нездраво любопитство, а поради факта, че съм наясно доколко у нас писателят може да се прехранва с труда си. А ти си от малцината професионални писатели, които не работят нищо друго, освен да пишат и да издават...
- Виж какво, аз, общо взето, съм силов играч. Писането ми изобщо не е комерсиално. Не съм от хората, които вероятно биха могли да живеят добре, като създават едни паралитературни жанрове или скандална публицистката и прочее. Много успешните майстори като Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Васил Георгиев и още няколко човека също биха могли на направят това, което правя аз, но всеки от тях работи и нещо друго. А това, което правя аз, е само... /б.а. - замисля се/  за... луди хора! И така смея да кажа, че съм от малцината сериозни писатели, които си вадят хляба с писателски труд, а не сме повече от пръстите на едната ръка. Много е трудно!

- Имало е време обаче, когато не с чисто писателски труд си си вадил хляба и си получавал едни добри пари като сценарист в редица радио и телевизионни шоу програми?
- Така е. Сценаристите обикновено са зловредна пасмина, хора шегаджии, които освен да организират и да пишат те и дезорганизират. Веселяци, непрекъснато измислят нещо, от което настава хаос.

- Подкрепи с факти?
- Например когато пишех за „Шаш”, с Влади Въргала имаме неотразими преживявания във времето, когато и двамата попийвахме яко. А аз, пиейки, си мислех, че ще пия, докато умра, но... не стана така /б. а. - впоследствие и Влади Въргала отказа алкохола/. Та, веднъж в Сливен снимахме „Шаш” - с Влади, с Кофе Бабоне, с Кирето. Бяхме там, защото Влади и Стефан Рядков играеха като гости в сливенския театър в „Българи от старо време”, а ние снимаме цялото представление, за да вкараме епизоди от него в предаването. Там сме целият екип. През деня двамата с Влади пийнахме по едно, пийнахме по две, по три, по пет питиета. По едно време той изчезна някъде, а аз продължих да пия самичък с Кофи Бабоне. А Влади вечерта трябва да играе на сцената. Времето наближава. Започвам да го търся и... къде го откривам, мислиш? Понеже сливенският театър е много голям и богат, попадам в една стая, в която има вана пълна с... лед.