Защо се влюбваме?

Защо се влюбвате в един човек, а към друг не можете да изпитате нищо? Чудили ли сте се? Е, д-р Хелън Фишър, антрополог и биолог, разгада скрития код на емоциите, които се крият в отделянето на хормони в организма на всеки човек. Тя е прекарала години в изучаване на науката на влюбването и е автор на книгата “Защо той? Защо тя?” (Why Him? Why Her?). Според нея всеки човек се оказва, един от четири основни типа личност – откривател, строител, директор, или парламентьор и всеки от тези видове се ръководи от различни химически системи в мозъка. Водени от биологията, ние сме привлечени към партньори, които допълват нашата личност. Учени са изследвали 40 хиляди мъже и жени и са направили някои заключения защо определени хора си пасват, а с други отношенията са проблематични. Изследвания на д-р Фишър ще променят вашето разбиране защо обичате него (или нея), а не някой друг. Ето няколко акцента от нейните теории за това какви са причините за влюбването: Психологията: Какви са перфектните условия за влюбване? Според д-р Фишър влюбването най-често се случва по време на житейски преход. Може да става въпрос за нова работа, за съкращение, за преместване в нов град, за завършване на образованието и т.н. Опасните времена също мотивират мозъка да мисли за любов. По време на сегашната икономическа криза, много хора се завърнаха към основните човешки нужди от любов и споделяне. Все пак няма твърди и ясни правила. Защо предпочитаме определен човек пред друг? Според авторката човек може да седи в една стая, в която всички са от една и съща среда, имат сходно ниво на интелигентност, образование и физическа привлекателност, но това не означава, че той ще се влюби във всички тях, защото няма да усети „химията” с абсолютно всички. Според изследванията на Фишър, базирани на това как всеки организъм отделя хормоните допамин, серотонин, тестостерон и естроген има четири основни типа личности. Типажи:
Хората, които Фишър нарича „откривателите” имат високи нива на допамин и като резултат се стремят към новости и са творчески настроени. Тези хора търсят за връзка някой като себе си. Вторият тип са „строителите”, които са семейно ориентирани и най-стабилни като хора. Те имат най-високи нива на серотонин. Те търсят в живота си помощник – друг строител. Браковете между такива хора са най-солидни. Теорията, че противоположностите се привличат важи само за последните два типа – „директора” и „парламентьора”. Тези видове гравитират един към друг. Директорите са конкурентни и решителни, поради високите нива на тестостерон. “Парламентьорите” имат много естроген, което ги прави нежни, общителни, състрадателни и склонни на компромиси. Ако искате брак, трябва ли да търсите „строител”? Човек не може естествено да се насочи към този типаж, но е възможно след определен, лош житейски опит с другите типажи да стигне до решението да търси „строител”. Може би ще направите съзнателно решение да откриете някой по-надежден партньор, който да цени семейните ценности. Това не означава, че с другите типажи няма да може да създадете дългосрочни отношения. Например, „директорите” също могат да бъдат много посветени на семейството си, но те са работохолици и често слагат кариерата пред близките си. Освен това тези хора по-трудно започват връзки, защото мразят запознанствата. Има ли такова нещо като несъвместимост? Категорично не. Всяка двойка си има възходи и падения. Например, двойка от двама „откриватели” ще има сходни интереси, те рядко ще спорят помежду си, но и двамата ще са склонни към пристрастяване, към безразсъдство и към изневери. За повечето „откриватели” концепцията за морала е доста абстрактна. Докато „строителите” по-често имат фиксирано разбиране за морала и търсят партньор, който споделя мнението им.