Детето ми няма да има друг баща, споделя Коцето Калки

Коцето Калки е една от най-ексцентричните ни арт персони. Завършва стоматология през 1987 г. с отличие. Три години практикува като зъболекар на село, после става асистент в Стоматологичния факултет, Катедра по детска стоматология - София. От 1998 г. до днес работи в частния си кабинет като стоматолог, предимно с деца.
През 1987 г. създава група “Медикус”, с която от 2 години отново свирят в столични клубове. През 1991 г. издава първия си албум - “Векът на Любовта”. Участва в няколко спектакъла - “Исус Христос - супер звезда”, “Коса”, “Секс, наркотици и рокендрол” на Ивайло Христов, “Абсолвентът”, “Лимонаденият Джо”. Изигра и малки, но култови роли във филма "Мисия Лондон" и “Стъклен дом”.

На 9 декември, в неделя, беше бенефисът на Калки в Театъра на армията. Мултимедийният спектакъл беше посветен на Края на света, който според Календара на маите ще настъпи на 21 декември 2012 година. Артистът смята, че от тази дата нататък човечеството ще направи нещо като цивилизационен преход. Тези от нас, които са подготвени, ще минат и ще продължат на едно по-високо енергийно ниво, а други, които не са – може и... да полудеят, твърди певецът-стоматолог.

В най-откровеното си интервю пред “ШОУ” Калки обяснява как балансира между двете жени в живота си – майката на сина си и съпругата си Жозефина.

- Калки, защо реши точно на бенефиса си да представиш твоя почти двегодишен син Теодор или Лама Тео, както го наричаш, когото дълго пазеше в дълбока тайна. За пръв път ти съобщи и неговото име....
- Исках първото му показване да бъде именно на сцена. Теодор е много музикален, има голям афинитет към музикалните инструменти – към барабаните, към китарата, към пианото, към микрофона... Моят син е герой на филма, който тече между песните. Действието се развива в бъдещето и той разказва какво се е случило през 2012 година. Неговата роля изпълнявам аз. Решил съм в бъдеще, когато му дойде времето, да запозная детето си с всички духовни култури и учения. За да може той сам за себе си да отсее ценното, да направи връзката между човека и Вселената.

- Майката на Теодор интересува ли се от източни религии и култури като теб?
- По-слабо се интересува, но не ги отрича. Не е пътувала на Изток. Никой не бива да бъде насилван за нищо. Ако в бъдеще тя узрее и реши да прави нещо, аз съм отворен...

- Как балансираш между двете жени - едната – съпругата ти, другата – майка на детето ти?
- Балансът в живота е нещо много странно. Когато няколко човека попаднат в една ситуация, те са като в онези стъклени топки, пълни със снежинки. Имаме избора или да тръгнем един срещу друг, или напротив – да постъпваме цивилизовано и да овладяваме своите емоции и реакции. В трудните ситуации в живота човек трябва да проявява много разум.

- Свикнахте ли и тримата със ситуацията?
- Може да се каже, че

свикнахме

Представите на хората за добро и зло са много индивидуални. За един човек нещо е добро, за друг същото нещо е зло. Както сполучливо се изрази един познат – когато се играе мач между “Левски” и ЦСКА, гол на “Левски” за феновете му е нещо добро, а за другите – нещо лошо. Затова са психолозите...

- Ходихте ли на психолог?
- Да, с майката на детето ми. Със съпругата ми също обсъждахме ходене на психолог и може би то предстои.

- И все пак мислиш ли, че някой от вас се чувства наранен?
- Това е трудно да се каже – дали има наранени... Но въпросът е дали човек осъзнава дали наистина е наранен, или просто животът му предлага ситуация, в която той се учи. Животът е едно училище.

- На кой от вас му е най-трудно?
- На всеки от нас му е трудно и му се налага да се учи.

- Теодор и майка му живеят на морето. Защо решихте така?
- Майка му е от морето, затова живеят там. Там тя има своите ангажименти – затова...

- Ти редовно пътуваш дотам, за да виждаш Теодор?
- Целият си живот го прекарвам в пътуване, защото съм музикант и това ми е съдбата, но в последната година пътувах и за да виждам детето си...

- Не мислите ли да дойдат в София?

- Обмисляме такова решение

- С какво се занимава майката на Тео?
- Пианистка и певица е.

- Как се запознахте с нея?
- Тя трябваше да участва в мой музикален ангажимент. Започна да закъснява, а телефонът й не отговаряше. От общи познати разбрах, че както е бързала да дойде, доста тежко е била блъсната от кола!

Тогава отидох и я намерих в една болница на морето. Оказа се, че почти нищо й няма, Слава Богу, някаква сила я е пазила и всичко беше наред.

- След тази катастрофа ли започна вашата връзка?
- Малко по-късно...

- Ти се запознаваш със съпругата си в асансьор, както си ми казвал, а с майката на детето си – след катастрофа?!...
- /смях/ Съдбата обича да ни впечатлява!

- Ако майката на Теодор в бъдеще свърже живота си с друг мъж, притесняваш ли се за връзката с детето си?
- Не, не се притеснявам!

Детето ми няма да има друг баща

- Има ли някаква вероятност да заживееш в бъдеще с Теодор и майка му?
- Ами и това е възможно. Аз съм един наблюдател на съдбата си... Човек просто трябва да приема нещата с позитивизъм.

- Не е ли много пасивно такова поведение?
- Не е пасивно. Защо трябва да насилва човек съдбата? Аз не обичам да насилвам съдбата си.

- Вече сте кръстили Теодор. Кои са кръстниците му?
- Те са по линия на майка му.

- Родителите на майката на сина ти помагат ли й?
- Те приеха достатъчно достойно грижата за детето. Те са хора, които си стоят твърдо на поста, на мястото си. Грижат се много добре за детето.

- Какво правите, когато сте заедно със сина ти?
- Той има много голяма нужда от информация на тази възраст. Опитвам се да осигурявам това, от което детето има нужда. Интересува се от техника, от различните музикални инструменти. Дори ходихме на караоке-клуб.

- Казваш, че искаш още деца...
- Не бих се отказал да отгледам още 3-4 деца...