Българката Катерина Атанасова спечели световното първенство по футбол на маса , известен още като "джаги", което се проведе между 03.01 и 06.01 в Нант, Франция. Атанасова завършва и като първа в световната ранглиста в този спорт.
Катерина започна да се занимава с джаги още в училище, но само за удоволствие - играе за забавление, но редовно, защото й се отдава и й харесва. След регистрирането на Федерацията по футбол на маса, тя започва да членува в Софийски клуб, където тренира половин година и решава да се яви на Първото Национално Първенство за България през 2006-та година. Там тя спечелва златен медал и така завоюва правото да участва на Световното Първенство през 2006 в Италия.
Това е първото международно състезание извън България за Екатерина Атанасова и тя е запленена от спорта, до който има възможност да се докосне: „Не можех да повярвам колко бе различно усещането в състезателната зала - хора със специални спортни екипи, всякакви джага принадлежности, над 80 броя професионални маси, одобрени от Межднародната федерация за официална спортна игра... И най вече - състезателите с техните умения! Удари и техника, която не бях виждала и която ме изуми и плени! Не можех да повярвам какъв нов свят се разкри пред мен тогава..." - са думите на нашето момиче при първата й среща с професионалните състезатели на Световното първенство в Италия.
Това е преломния момент в кариерата на Катя, когато тя е решена да направи всичко, за да бъде равностойна на международните състезатели с дългогодишна кариера ...
Много от тях са убедени, че за нея е твърде късно, тъй като тя е вече на 20, а тепърва предстои да изгради техника и умения за професионалния спорт. Тя обаче не се отказва и решава да направи всичко по силите й, за да успее да се качи на почетната стълбичка. Тогава да бъде първа за нея е по-скоро сън:
„В Италия с голямо възхищение наблюдавах церемонията по награждаването на най-добрите състезатели и за мен беше толкова магично и далечно да си представя да се кача и аз там. Реших да опитам и да направя всичко по силите си, за да успея да се науча на нещата, до които нямах възможност да се докосна в България! Затова започнах да пътувам на по-малките състезания - там трупах състезателен опит. Във всяка свободна минута се стараех да науча нещо ново - много ми помогнаха състезателите и треньорите на Канада, Германия, Белгия, Австрия и т.н., които ми отделяха внимание и ме насочваха в играта и спортното ми развитие. Освен това започнах да чета спортна литература - за спортна психика, за издържливост. Търсех и съвети от свои познати и приятели - спортисти в други сфери. И не на последно място - започнах да тренирам както сама, така и с противници и да гледам мачовете на състезателите - на живо и на запис. Всичко това, както и подкрепата на семейството ми (най-вече на баща ми, който също започна да играе към момента) и най-близките ми хора ми помогна да преодолея пропуските, които имах през годините и да успея да се науча да играя футбол на маса състезателно".