Евгени Минчев откри върховното щастие

Евгени Минчев или „паркетния лъв“, както мнозина го наричат, откри това, което го прави щастлив и най-добре отговаря на разбиранията му за удоволствие. Евгени Минчев дълго се лута в търсенето на най-специалната си ерогенна зона и очевидно най-после е успял да я намери. За човека, чиито измислени и действителни титли или псевдоними никой не може да изброи, трупането на пари, вратовръзки, шапки и луксозни предмети с „история“, очевидно е наслаждение. Все пак това заграбване на светска пяна се оказва недостатъчно, оказва се непълно щастие, по критериите на Евгени Минчев.Нужни са му истински жълтини.

Евгени Минчев беше много близо до пълното щастие след като се сдоби със свое предаване, дори не е едно, още по-близо бе като се почувства свободен да изявява мнението си в различни интервюта. Въпреки тези възможности, в които пускаше на свобода иронията си, заучените си лафове и образи, като че ли не намери пълно удовлетворение за своята нужда от жлъчност, пренебрежителност, коварност и унищожителна критика. При всички случаи до сега медиите го ограничаваха в някаква рамка, която неговия вид комуникативност не можеше да приеме с удоволствие.

Най-после се намериха медии и то светски, които дадоха на Евгени Минчев това, което му е нужно. Сега Евгени Минчев има трибуна да пише в светско онлайн издание, където на воля и безнаказано може да се подиграва със звезди и фалшиви имена. Там той може да не каже дори нищо смислено, но отново му се таксува статия, щом изглежда като подигравка, като оплюване и спрягане на купешки и претенциозни думи. Намерил вече съвършеното си амплоа, Евгени Минчев си позволява да сипе просташки сравнения, да се забавлява с това, че всъщност нищо не казва, но го приемат сериозно, да подмята злобни бележки, да принизява и набеждава, да измисля абсурдни жълтини, каквито не си позволяват дори и най-пропадналите медии за жълтини. Сега обаче вече Евгени Минчев е овъзмезден, щастлив и постигнал върховното удоволствие, като търси поредната звезда от своя списък, върху гърба на която да се позабавлява без да си слага никакви задръжки и да бъде ограничават от връзката с реалността или с някакви странни за него изисквания за факти.