Картините на Клод Моне

Екслузивно
Петък, 23 Август 2019
Видяна: 4314 пъти | Добавена: 13:59 | 18.11.2012 | Източник: raboteshtomomiche
градините на клод моне

Когато стане дума за Клод Моне , в съзнанието ни задължително изплуват думите импресионизъм и градини. Действително Моне е основоположник на импресионистичното направление в живописта, а творбите му, изобразяващи градини, са неговата голяма запазена марка.

Всъщност градините на Клод Моне не са плод само на неговото въображение, а имат напълно реален материален прототип – градините във френското селце Живерни.
Живерни е разположено на 70 км от Париж. Именно тук през 1883 година се установява Клод Моне, след като купува имение с овощна градина, оградено с високи каменни стени. Според разкази на местни жители Моне се влюбил в китното селце и околностите му, когато за първи път ги вижда от влака на път за Париж. Заживял в селото и своето имение, художникът се заема с плана си да създаде градина, която да бъде действителен образ на творческите му търсения за красота. В продължение на доста години, с помощта на седем градинари, той полага неимоверни усилия да превърне имението в градина, изпълнена с перспектива, симетрия и цветове.

Градината около къщата или т.н. Нормандски двор, разположенa на площ от един хектар, е разделена на цветни лехи, където цветята са засадени на туфи с различна височина, за да създадат обем. Плодните и декоративните дървета са надвиснали над катерещи се рози и ружи. В цветните бордюри наред с редки, екзотични растения са засадени и едногодишни цветя. С течение на годините Моне се увлича в ботаниката, търси редки видове, купува ги доста скъпо и споделя с приятели, че всичките му пари отиват за градината, но е във възторг от нея и тя го вдъхновява в творческите му търсения. Моне смесва най-простите растения като маргаритките и маковете с екзотични, рядко срещани цветя, за да постигне онази пъстрота, която е характерна за неговата палитра. Строго организираната и разчертана градина не е по вкуса на художника. В своите лехи той съчетава цветята според техните цветове и ги оставя да растат колкото искат.

В много от пейзажите си Моне се опитва да улови взаимодействието между светлината, цвета и сенките. Непрекъснато се връща към един и същ обект и го рисува от едно и също място в различно време от деня. Творецът счита, че в зависимост от светлината един и същ предмет изглежда различно. Художникът е очарован от бързо променящата се природа, от зрителните впечатления, които тя оставя у наблюдаващия, от движението на светлината и светлосенките.

Неизменна част от градините на Моне е така наречената Водна градина. Прочутoтo пространство първоначално не е част от имението на художника. Десет години след като се премества в Живенри, той купува поляната в близост до своето имение и започва да реализира мечтите си. Премества коритото на потока, който протича наблизо и успява да създаде красива водна градина, която мнозина определят като неговото най-съвършено творение. Китайски и японски бамбук, екзотични водни лилии и редки растения се съчетават по изящен начин с асиметричности, извивки и един изключително атрактивен архителтурен акцент - японски мост, обкичен с бели и лилави глицинии. Две дървени лодки, плаващи под моста, са използвани от градинарите, за да се грижат за водните лилии, които са голямото вдъхновение за Моне.

Градините в имението Живенри са шедьовър, при това поне в два ракурса. Моне полага неимоверни усилия и успява да изгради и съчетае невиждана по това време екзотика, която по-късно превъплъщава в картини. Импресионистът намира вдъхновение в своите градини в продължение на повече от двадесет години. В стремежа си да разкрие границата между реалността и нейното отражение, между сумрака и кристалната прозрачност на деня, Моне се впечатлява колкото от растенията, толкова и от техните отражения - от огледалния свят, който се разкрива на повърхността на спокойната вода.

След смъртта на Моне, през 1926 година, неговият син Мишел наследява къщата и градината Живерни. След Втората световна война имението и градината са изоставени и едва когато през 1966 г. Мишел Моне, внукът на художника, дарява имението на дядо си на френската Академия за изкуства, то получава нов шанс за живот. В продължение на десет години градината и къщата са възстановени по спомени на приятели и близки на художника. Езерото е изкопано наново, засадени са онези растения и цветя, които се откриват в картините на Моне. От 1980 година то е отворено за посещения и днес всяка година повече от половин милион туристи могат да погледнат през своите очи градините на Клод Моне.

Вашингтон. Лично писмо на Винсент Ван Гог , написано около Коледа на 1890 година, седем месеца преди...
eye 868 07:12 | 21.12.2012
Първата национална нумизматична изложба на частните колекционери е подредена в пловдивския исторически...
eye 4156 19:10 | 15.11.2012
Рисунка на един от най-великите италиански ренесансови художници - Рафаело (1483-1520), бе продадена...
eye 1004 10:14 | 07.12.2012
Фестивалът "Малки поетики" и студентското читалище "Св. Климент Охридски 1997"...
eye 800 14:00 | 20.11.2012
В изключително добро настроение, след като получи уверението на министъра на културата Вежди Рашидов, че...
eye 1572 19:04 | 15.11.2012
Хороскоп
венета райкова посрещна новата година под вода
Венета Райкова е известна със странните си приумици, обаче този път задмина самата себе си....
eye 59841
двойка изпробвала за 3 месеца 365 пози от кама сутра
Емили и Крис са използвали 3D апликация на древната книга за любовта. Емили Хайли твърди,...
eye 80102
жени и тачо годеж
Променен, поне на пръв поглед и покаял се, Тачо реши са изненада Жени с романтично поведение и...
eye 45668
 
Намерете ни и във Facebook или Twitter
Позоваването на съдържание от сайта задължително с хиперлинк към оригиналното.