Стефан Данаилов: Обедняхме така невъзвратимо без Калоянчев

„Виждал съм го зад кулисите уморен, болен и носещ тежко своите грижите и години, но само докато излезе на сцената… Там този велик актьор сякаш се подмладяваше и засияваше с всеотдайността на човек, който завинаги се е преклонил искрено пред публиката, за да й служи…”, каза Стефан Данаилов пред БЛИЦ за големия артист Георги Калоянчев.
„Това преобразяване съм наблюдавал не веднъж… Рядко актьор може като него да изиграе и комичния и сериозния образ така органично и по човешки, с лекота, сякаш разказва за себе си на сцената…

Един ден, като студент, незабравимия ни учител Методи Андонов изведнъж спря беседата си „ Що е органика на сцената” и поведе целия клас в читалище „Славянска беседа”, където Сатиричния театър играеше своя спектакъл „Свински опашчици”. Основен персонаж играеше Калата. Така Методи Андонов , чрез неговата игра ни показа, какво значи истинско органично превъплъщаване. Този урок помня и днес!”, разказа Ламбо .

Първата си роля, в „Инспекторът и нощта”, той изиграва с Калоянчев. „Ако и малко съм си повярвал тогава, то заслуга за това има и неговата непосредственост, бликащата жизнерадост и лекотата, с която играеше… Обикнах го като актьор и човек, обичам го и до днес… Не искам да повярвам, че обедняхме толкова много и невъзвратимо с неговата кончина… Той правеше смях без да прави карикатура от образите, в които се превъплъщаваше, тъгуваше мъдро - по Езоповски – без да изглежда патетично и приповдигнато. Неговия прочит на житейските истини на сцената бе самият Живот”, допълни той.

„На неговата 85 годишнина видях как очите му се напълниха с бащински сълзи, докато гледаше младите комици, които го поздравяваха и знам, че това не беше просто благодарност за тяхното признание… това беше оценка, обич… Надежда, че някой върви в стъпките му… Това е Калата, затова го обичам…”, завърши проф. Данаилов.