Георги Калоянчев: Цял живот съм ухажван - вкъщи от жена ми, навън от феновете ми

80-годишния му юбилей, дни преди премиерата на спектакъла "Космонавти" през 2005 г.

- Г-н Калоянчев , мислите ли, че сте щастлив човек?

- Да, защото цял живот съм ухажван - вкъщи от жена ми, навън от  феновете ми.

- Каква е историята в новия спектакъл "Космонавти"?

- Пак сме със Стояна. Героите ни отиват в Космоса и понеже страшно им харесва да бъдат сред звездите, след това не искат да се върнат  обратно при хората.

- Всички казват, че през годините вие успяхте да се опазите от  звездоманията...

- Защото съм обикновен и земен човек. Не съм някакъв маниак. И това ми е най-хубавото. Всички сме сменяеми. Не обичам тези, които се наричат звезди. Какво значи звезда, бе? Нали си спомняте какво се случи навремето в Народния? Уж велики актриси заплашваха, че когато го напуснат, той ще западне. Направиха се на интересни, отидоха дори в Армията. Постояха, постояха, пък се върнаха. Театърът винаги продължава своя път.

- Все пак имате право да се гордеете със себе си...

- Е, може би благодарение на моето поколение драматургията у  нас се промени. Настъпи Новата вълна. Ние играехме по-драстично, по-директно, по-ударно, по-сатирично. 100 на 100 стигахме до сърцата на публиката.

- Дори и чуждоземните зрители ви харесваха. Вярно ли е, че известната режисьорка Лиляна Кавани ви избра без проби за ролята на Джордано Бруно в "Галилео Галилей"?

- Беше гледала тук няколко филма с мое участие. След като чула диалога ми с Илка Зафирова във "Вълчицата", решила, че много пасвам за образа. И започнах да снимам направо, без никакви предварителни салтанати.

- Вярно ли е, че сте имал предложение да изиграете Митко Бомбата в "На всеки километър"?

- Да. Преди снимките на "Езоп" Рангел Вълчанов ме заведе на палатка на плажа и ме накара да се облека в дебел пуловер, за да се потя, та белким отслабна малко. И веднъж, тъкмо бях станал вир вода, отнякъде се появи Неделчо Чернев. "А, Кала, какво правиш тук в този пуловер?", изненада се той. "Играя Езоп", отговорих му аз. "Зарежи го, предлагам ти да бъдеш Митко Бомбата в 24 серии от "На всеки километър", атакува ме той. "Не мога, дадох дума на Рангел", продължавам да се оправдавам аз. "Договор подписал ли си?", все така настоява Чернев. "Не съм. Но съм дал дума", не отстъпих и аз. "Ти си луд! Кой сега да изиграе ролята, в която виждах теб?", тюхка се Чернев. "Само Гришата Вачков!", не се поколебах аз. Тогава Неделчо призна, че и той мислел за него. 

- Лесно ли прощавате, г-н Калоянчев ?

- Да. Нали всичко минава и заминава. На представление на  "Големанов" в Белград гардеробиерът беше сбъркал моето сако с това на Парцалев. Имах сцена с Невена, в която трябваше да извадя портфейл от джоба си, тъй като тя ми иска пари. Когато настъпи моментът, бъркам, бъркам ту в единия, ту в  другия - и нищо. И вмъквам репликата: "Няма, няма да ти дам". Венчето ми каза през зъби: "Айде, пак с твойте номера", после някак си излязохме от положението. Свършихме и човекът тича в гримьорната жълт-зелен, целият пребледнял. "Абе, братко, абе, скарай ми се, наругай ме нещо, бе. Какъв човек си?". Няма смисъл - станалото, станало. Не можеш да го върнеш назад.

- Не се ли изкушавате да направите и общ купон с вашата приятелка и съседка Стоянка Мутафова , която е родена на 2 февруари?

- Тя хич не ги признава тия празници. Стояна даже и възрастта си не признава. И въпреки че е малко по-голяма от мен, е доста по-здрава. Единственият й проблем е, че не вижда. Приближава се до лицето на някого и го пита направо: "Абе, ти кой беше?". Но това не й пречи да бъде доволна от живота.