Бон Джоуви взривиха стадион Васил Левски

С първия си концерт в България рок бандата Bon Jovi отведе препълнения национален стадион „Васил Левски" на едно двучасово незабравимо пътуване с личния си автомобил - еклектична сцена с екрани и прожектори във всякакви форми и цветове.

Очарователният фронтмен с лек южняшки акцент задаваше посоката, а публиката следваше заразителната му усмивка навсякъде. Джон Бон Джоуви разказа как в САЩ първата ти кола е предмет, зареден със символиката на мъжествеността,  винаги й даваш име и никога не го забравяш.

Снощи той кръсти автомобила, който след България се отправя на европейско пътешествие, с името София . Вокалистът беше забравил какво е да свириш пред европейска публика, но това е само защото никога не е пял пред българска и сега едва ли ще го забрави.

Вечерта започна с „That s What the Water Made Me" от последния албум на бандата, преди да избухнат с хита „You Give Love a Bad Name".

„Bolt your seat belts, baby, cause I m gonna take you to one hell of a ride!" Тълпата вече беше абсолютно негова, защото той е създаден, за да омагьосва с всеки тон и всяко свое движение. Последваха „Born to Be My Baby",  „Raise Your Hands", „Lost Highway" и „Captain Crash & the Beauty Queen From Mars".

И най-скептичните твърди рокаджии, за които Bon Jovi e чисто и просто поп банда, запяха с него „It s my life". Стадионът сякаш се разклати с унищожителната мощ на скандиращата тълпа. След няколко парчета от новия албум, сред които и „Because we can" - песента, дала името на цялото турне на Bon Jovi, чухме „Keep the Faith" със зареждащи соло изпълнения на китари.

Фронтменът се върна на сцената, този път на платформа, разположена сред тълпата, за да изпълни емблематичните „I ll Be There for You" и „Bed of Roses". Стадионът, осветен от хиляди лични светлини, приличаше на романтично звездно небе. Джон сякаш си избираше момиче от публиката и му отделяше секунди от всяка песен. Неостаряващият му сексапил караше влюбените в него момичета да се влюбят малко повече. Феновете го засипаха с рози, а за финал на интимното изпълнение той се наметна с българското знаме, което докара публиката до екстаз.

Най-голямото избухване се случи на „ Runaway " - песен, която като малък си крещял като луд пред огледалото и не можеш да повярваш, че чуваш на живо. След това Джон слезе от сцената и ни остави в ръцете на Дейвид Браян с парчето „In These Arms".За край всички изпяхме „Livin on a Prayer" с цяло гърло, а последната песен за вечерта беше „Wanted Dead or Alive".

Концертът приключи малко по-рано от очакваното заради проблеми на Джон с гласа, породени от възбудена алергия . С хиляди извинения той слезе от сцената под неспиращи аплодисменти.

Бисовете, които не чухме, най-вероятно щяха да бъдат четири и сигурно щяха да издухат публиката тотално. Сред пропуснатите песни със сигурност беше „Always", която всички фенове чакаха толкова много. Така или иначе разочарование нямаше, защото концертът беше нещо истински уникално. Една сбъдната мечта на няколко поколения меломани, едно от онези пътувания, които не можеш да забравиш дълго след това.